Децата наблюдават всичко от семейството си, тъй като семейството е първата среда. Ролята на емоциите във всяко дете е толкова важна, колкото и самият живот. Емоциите са като организиращ процес, който позволява на децата да мислят и да се държат адаптивно към околната среда. Терминът емоция се отнася до чувството и неговите отличителни мисли, психологически и биологични състояния и набор от склонности към действие (Goleman 1995). По отношение на емоциите комбинацията от когнитивни, афективни и конативни или психомоторни области отваря нова област на интелигентност, наречена „емоционална интелигентност“. Тази емоционална интелигентност е важна за междуличностните отношения и индивидуалното развитие на децата. Тя също така е свързана със средата, в която растат децата. След като съзрее, същият индивид може да я приспособи към собствените си търсения и нужди.
Емоционална интелигентност
Емоционалната интелигентност е „способността да се идентифицират собствените емоции и емоциите на другите“. Емоционалната интелигентност включва три основни умения, които са валидни за здрави емоционално интелигентни деца. Те използват емоциите ефективно, идентифицират емоциите правилно и ги регулират умело. Ефективното използване на емоции означава, че емоционално интелигентното дете използва емоциите си, за да му помогнат да мисли и да решава проблеми в училище. Правилното идентифициране на емоциите показва, че децата с емоционална интелигентност са в състояние точно да идентифицират собствените си чувства и тези на другите, което означава, че могат да разчитат ситуации и взаимоотношения. Умелото регулиране на емоциите показва как емоционално интелигентното дете може да овладее собствените си емоции и също така да използва своя емпатичен отговор към другите по полезни начини.
Аспекти на емоционалната интелигентност
1. Възприемането на емоция е способността за откриване и дешифриране на емоция в лица, картини, гласове и културни артефакти. Включва изкуството да наблюдаваш жеста и позата, а също така включва и способността за идентифициране на собствените емоции. Възприемането на емоции представлява най-базовия аспект на емоционалната интелигентност. Цялата друга обработка при емоционалната интелигентност се извършва успешно само ако има правилно възприемане на емоцията.
2. Използването или разсъждението с емоция е вторият аспект. Това е способност да се впрегнат емоциите, за да се улеснят различни когнитивни дейности като мислене в много аспекти и решаване на проблеми. Тук естеството на мисленето показва проблема, пред който са изправени децата. Този проблем важен ли е или не? Ако е важен, възниква спонтанна мисъл за решение на проблема веднага на място. В противен случай няма нужда да се намира решение незабавно. Спонтанното мислене също зависи от решаващото значение на проблема. Например при изключително трудна и досадна задача, детето се нуждае от дедуктивно разсъждение и внимание към детайлите за кратък период от време.
3. Разбирането на емоцията е способността да се разбират емоционалните езици. Това включва емоционално изразяване и разбиране как промяната в поведението се отразява на вътрешния свят и на другите. Освен това включва способността да разпознавате и описвате как емоциите се развиват с течение на времето.
4. Управлението на емоциите е ключова част от емоционалната интелигентност.Управлението на емоциите при децата се състои от способността да се регулират емоциите и да се реагира по подходящ начин в техния емоционален статус. Това включва и управление на емоциите на другите. Следователно, емоционално интелигентният индивид може да впрегне емоциите, дори негативните, и да ги управлява, за да постигне планираните си цели.
Емоционалната интелигентност при децата
Децата с висока емоционална интелигентност усъвършенстват тези четири аспекта и те дават възможност на децата да играят най-добрата роля в дадения момент успешно и предизвикват способността да се саморегулират, управляват взаимоотношенията и контролират импулсите, както и да станат по-уверени в обществото. Децата с висок емоционален интелект имат повече насока, мотивация и емоционална компетентност от другите, които не са развили тази интелигентност. Също така е правилно да се каже, че тези емоционално интелигентни деца ще продължат да водят по-щастливи, по-здравословни и по-успешни и продуктивни животи и като възрастни. Здравословната емоционална интелигентност ще предизвика силно и положително самосъзнание у децата. Тя изгражда емпатия, което е нещо, което почти е изчезнало в ерата на интернет. Те също така имат положителни емоционални мисли и успешно възприемат емоциите на връстниците, висшестоящите и могат да постигнат успех във всеки момент от живота.
Емоционална интелигентност сред децата с обучителни трудности
Всички деца са уникални и следователно специални. Родителите и учителите често се притесняват, когато децата им имат нисък успех в училище. Но много малко деца се представят точно на нивото, очаквано от родителите и учителите. Има много причини за това, но една от често срещаните е специфичните обучителни трудности. Определено децата с обучителни трудности страдат от ниска емоционална интелигентност. Естеството на ниската емоционална интелигентност е че прави децата емоционално несигурни. Те изпитват много проблеми, включително и емоционални проблеми със себе си, а също и с външния свят. Емоционалните проблеми на децата с ниска емоционална интелигентност са тревожност, страх, срам, гняв, емоционална слабост, чувство на неудовлетвореност, конфликти и непостоянство и т.н., което зависи главно от уменията им за учене и справянето им с учебния материал. Тези видове емоционални проблеми водят до негативно самоопределяне. Освен това чувството и реакцията отвън формират концепция за несигурен и заплашителен свят и възприемане на себе си като неспособен. Тези емоционални проблеми карат децата да се провалят в училище. Другите проблеми са, че те могат да се сблъскат с невъзможност за изразяването на чувствата си, неспособност да се успокоят и да разчитат невербалните сигнали от другите. Те също имат трудности в класната стая, а също и с връстниците си. Показват по-агресивно поведение и са разочаровани от увреждането си и имат ниско самочувствие. Освен това им липсват умения за създаване на взаимоотношения, не показват мотивация и т.н. Децата с ниска емоционална интелигентност са раздразнени от неуравновесеното си състояние и стават нервни. При тях се изисква повече усилие, за да поддържат постоянно умението си да се обучават. Тези ситуации карат децата с обучителни трудности да се стремят да преодолеят емоционалните си проблеми или се отказват, защото се чувстват неспособни да се справят.
Обучителните трудности са общ термин, който описва специфични видове обучителни проблеми. Обозначават се още като „обучителни различия“ въз основа на факта, че някои деца учат по различен начин, тъй като не са в състояние да учат, но реагират добре на различните начини за учене. Обучителни трудности накратко се характеризират с това, че за децата е по-трудно да учат, разбират и общуват, отколкото за другите деца. Обучителните трудности се отнасят до редица нарушения, които могат да повлияят на придобиването, организирането, задържането, разбирането или използването на вербална или невербална информация. Най-често определени обучителни умения са засегнати от техните затруднени в ученето. Тези засегнати умения варират по степен на тежест и пречат на усвояването на знания при децата. Също така варира и степента на сериозност, която пречи на усвояването или използването на едно или повече от следните важни умения – четене, писане, слушане, говорене, разсъждаване и решаване на задачи по математика. Тези умения най-често са засегнати от обучителните трудности. Специфичните нарушения на способността за учене са дислексия, дискалкулия, дисграфия и диспраксия.
Дислексията е разстройство на способността или дори неспособност за четене и разбиране на прочетеното. Проблемите с четенето са два вида – при четене и разбиране при четене. Тук трудностите в разбирането между звуци, букви и думи създават проблеми с четенето. Неспособността за разбиране на значението на думи, фрази и параграфи са в основата на проблем с разбирането при четене.
Дискалкулията се отнася до широк спектър от способности за учене през целия живот, включващи математика. Няма един вид математически нарушения. Децата с дискалкулия имат проблеми с решаването на математически задачи, разбирането на времето и използването на пари в изчисленията и т.н. Дискалкулията може да варира при различните деца. Някои от децата имат лоша памет за числа, проблем с математическата лексика или лоши умения за решаване на проблеми.
Дисграфията е обучително затруднение, което засяга писането. Това може да доведе до проблеми с правописа, лош почерк, проблем с пренасянето на мисли върху хартия и организиране на писма и идеи.
Диспраксията е нарушение, което засяга развитието на двигателните умения на децата. Те имат проблеми с планирането и завършването на двигателни умения. Някои деца движат очите си, вместо да движат цялата си глава. Това може да варира от прости до сложни двигателни умения. По принцип децата с диспраксия, които ходят на училище, имат проблеми с лошото захващане на молива и писането на елементи от букви и на букви, също така имат лош правопис.
Ако обучителните трудности не бъдат открити и лекувани, те могат да имат ефект на снежна топка – стават все по-осезаеми с всеки следващ етап на образованието. Децата са в условия на непрекъснато страдание от неуспехите си, което от своя страна води до разочарование и ниско самочувствие заради повтарящия се провал. По този начин затрудненията в ученето засягат емоциите и водят до емоционален дисбаланс. Емоционалният дисбаланс има пряка връзка с емоционалната интелигентност, а тя от своя страна с обучителните трудности. Така децата се въртят в омагьосан кръг, от който имат нужда от помощ, за да се измъкнат.
Стратегии за преодоляване на емоционални проблеми при деца с обучителни трудности
Обучителните затруднения възникват, когато развитието на мозъка на децата е засегнато или преди раждането, или по време на раждането, или в ранна детска възраст. Понякога няма известна причина за затрудненията в ученето. По същия начин няма „лек“ за обучителни трудности, тъй като природата на мозъка е относително постоянна. Това означава, че неспособността за учене изглежда е за цял живот. Но децата могат да преодолеят своите специфични затруднения в ученето чрез някои от коригиращите мерки като допълнително време, за да завършат задачата си; вместо да четат, да чуват въпроса и отговора чрез записи; често използване на компютри за упражнения и практика. Обучението на деца с обучителни затруднения протича в няколко стъпки:
• Открийте специалните нужди на детето.
• Разработете годишни цели и краткосрочни цели.
• Анализирайте задачите, които трябва да бъдат преподавани.
• Започнете обучението на нивото на детето.
• Решете как да преподавате.
• Изберете подходящи награди за детето.
• Осигурете възможност на ученика да изпита успех.
• Дайте време за продължителна практика.
Компенсирането и коригирането на затрудненията при учене, оказването на педагогическа и психологическа помощ като екипна работа, от една страна ще доведе до повишаване на успехите при учене, усещането за овладяване на затрудненията и повишаване на самооценката, от друга страна до сравнителна емоционална стабилност и повишаване на емоционалната интелигентност в условията на спокоен ум и липса или намаляване на напрежението в училище. Увереното в способностите и уменията си дете има ресурс да развие всички аспекти на емоционалната си интелигентност с помощта на специалистите, работещи с него. В това отношение времето, търпението и желанието и от двете страни са ключови фактори за успеха на детето.
Автор: Ангелина Георгиева