Все по-често учениците имат затруднения при четене и писане или при усвояване на основните математически операции. Според различни проучвания около 25% от децата в началните класове срещат затруднения. По-голямата част сравнително бързо ги преодоляват. При около 3 до 10% затрудненията в четенето и писането се запазват, не може да се коригират с обичайните педагогически методи и е необходима подкрепата от логопед.
Определянето, търсенето на причините и начините за подкрепа при трудности с четенето и писането има дълга история. Случай на дислексия е описан още през 1895 г. в британската медицинска литература за възрастен пациент с проблеми с четенето, като наричат това състояние ”словесна слепота”. През 1896г. е описан случай на умно и интелигентно момче, което е с интелект в норма, но не може да се научи да чете и пише и има затруднения в областта на ученето.
Д-р Коп-Дуллер дава следното определение за състоянието дислексия: “Човек с дислексия, със средна или над средна интелигентност, възприема света около себе си по различен начин в сравнение с останалите. Сблъсквайки се с буквите или цифрите, неговото внимание се нарушава. Това води до трудности при усвояване на четенето, писането или смятането.
За да може да се формира умението за четене и писане, е необходимо нервната система да е достигнала известна зрялост и ниво на развитие, каквито се достигат средно към 6 – 7 годишна възраст. За да се осъществи процеса четене е необходимо овладяване на последователност от умения: декодиране на буквите в звукове, съотнасяне на графичния символ към звука, свързване на звуковете в думи, бързина на тези процеси, задържане в паметта на прочетеното до момента на осъзнаване на смисъла му. В този случай е налице четене с разбиране, а не просто дешифриране на символи без осъзнаване на смисъла. Ако в някоя от тези фази настъпи объркване, резултатът е нарушение в процеса на четене и разбиране.
Голямо влияние върху готовността за училище и усвояване на четенето и писане има окръжаващата детето среда. Затруднения при четене, писане, смятане могат да настъпят под влияние на социални фактори като: стрес, често боледуване, продължително отсъствие от детска градина или училище, педагогическа занемареност, лично отношение на детето към учителката или на учителката към детето, лошо владеене на български език, неглижираност и други. Тези фактори могат да са причина за състояние със симптоматика на дислексия. Д-р Коп-Дуллер нарича тази група LRS (Lese- rechtschreibschwäche, трудност при четене и правопис).
В периода на обучение в началното училище може да се установят някои от следните особености в процеса на овладяване на четенето и писането при детето:
- Затруднява се да запомни буквите. Трудно свързва звука със съответния графичен символ, неговата буква. Често при четене или диктовка детето спира и казва , че не може да си спомни коя е тази буква.
- Трудности при извършване на звуков и сричков анализ на думите.
- Измисля си думите по първата сричка или буква;
- Затруднява се да свърже буквите и сричките в дума;
- При четене накъсва думите, прави неподходящи паузи, моторно напрегнато е;
- Усвоява четенето по-късно и чете по-бавно от другите ученици на същата възраст;
- Четенето е по-бавно от очакваното за възрастта;
- неточности при четене;
- Размества и добавя или пропуска букви, срички и думи при четене и при писане. Заменя букви;
- Не осъзнава смисъла на това, което е прочело; недобро разбиране на текст при четене;
- Трудности при следене на текста, губи, прескача редове.
- Пише неразбираемо, почерка е разкривен, не спазва редовете. Не отделя думите в изречението, липсват препинателни знаци;
- Изписва букви и цифри огледално; писането е по-бавно от очакваното за възрастта;
- Главни букви, написани по средата на изречението;
- Лошо владеене на пунктуационните правила;
- Заменяне на подобно изглеждащи букви;
Възможни индикатори в начална училищна възраст, които не са в областта на уменията за четене и писане. Те могат да бъдат свързани с паметта, слуховата преработка, визуалната преработка, пространствената ориентация.
Трудности с:
– координацията – тромавост на движения;
– при следването на инструкции;
– времевите представи;
– бъркане на ляво и дясно;
– трудности с последователността;
– фината моторика – пише твърде нечетливо;
– трудности при запомнянето на таблицата за умножение;
– затруднения с краткотрайната памет – има нужда да минава през едно и също нещо отново и отново;
– затруднения с работната памет – ако има задачи за събиране, може да започне да изважда;
– затруднения със запомнянето на поредности – дните от седмицата, месеците, азбуката
– трудности при различаването на звукове един от друг;
– трудно чува рими – например в редицата кон, слон, трон, море ще се затрудни да каже коя е излишната дума;
– трудности при тактуването и пляскането в ритъм;
– затруднения със слуховата дискриминация – чува поп вместо боб;
– фрустрация/ недоволство от себе си/ ниска самооценка/ – децата се чувстват зле и не могат да си обяснят какво не е наред с тях.
Видове дислексия и дисграфия, в следствие нарушения на вторичните полета на съответните анализатори – зрителен , слухов, двигателен и речедвигателен.
- При увреден зрителен анализатор – Оптическа дисграфия и дислексия;
- При нарушения на слуховия анализатор – фонематична дислексия и дисграфия;
- При нарушения в произносителния ритъм;
- При нарушения на двигателния и речедвигателния анализатор;
- Специфична дислексия;
Оптическа дисграфия и дислексия
Непознаване на буквите и техните елементи, огледално писане и четене, търсене на буква за изобразяване на даден звук. Ученикът не е в състояние да разграничи близки по графичен образ букви (Н-И, Н-К, Х-Ж, З-Е, В-Р, Т-Г).
Фонематична дисграфия и дислексия
Затруднения и грешки при четене и писане породени от липса или нарушения на фонематичен слух. Разрив между буквата и съответния ѝ звук. Написаното има груб, дезорганизиран вид. Ученикът не може да направи правилен звуков анализ
на думите, преди да ги напише, пише много бавно, не може да съедини отделните букви в думи (блато – блто, часовник – цаник, врабче – врце, череши – череса, шосе – сосе, майка – мага, едно – доно и др.). Нарушенията на фонематичния слух са в основата на смесването при четене и писане на близки по акустико-артикулационно сходство звукове – с-ш, с-з, в-ф, к-г, п-б, т-д, ц-ч, р-л.
Дислексия при нарушения в произносителния ритъм
Обикновено е в съчетание с другите видове дислексия и дисграфия, самостоятелно се среща рядко. При недостатъчно развито чувство за слухоречеви ритъм. Учениците пропускат гласни букви и цели срички, не дописват окончанията на думите. Коригира се чрез възпитаване на точно ритмическо произношение на думите, чрез диктовка и графично разчленяване на срички на всяка дума в изречението.
Дислексия при нарушение на двигателния и речедвигателния анализатор
Свързани са с моторни нарушения в звукопроизношението. Недостатъците на устната реч при артикулационни нарушения / полиморфна дислалия/ се отразяват на четенето и писането. Особено тежко е нарушено писането на отделните букви, замени на букви.
Специфична дислексия
Учените приемат, че се касае за наследствено обусловена незрялост на тези зони в главния мозък, които имат отношение към процеса на четене. Обикновено се установява, че подобно страдание е имал някой от родителите или роднините.
Особености на ученето при дислексия за възприемане и разбиране на информация и
начини за подпомагане:
Какви са първите стъпки, когато имаме съмнение за дислексия?
Когато едно дете в края на първи клас продължава да среща затруднения в
ограмотяването и да изостава от съучениците си, добре е родителите да направят консултация с логопед и/или психолог. Не винаги става въпрос за дислексия. Голямата натовареност в училище, бързото темпо в усвояване на нови знания, целодневното обучение и други фактори може да бъдат свръх силите на някои деца. В този момент превенцията и възможно най-ранната намеса са особено важни. Водещата роля имат учителите.
Те са първите, които могат да разпознават затрудненията на децата и да насочват вниманието на родителите към допълнителни домашни занимания или консултация с други специалисти.
Как да помагаме на детето с дислексия?
Поставяне на достижими цели, съобразени с качествата, нивото и темпото на ученика. По-кратките, по-интензивни периоди на учене с повече почивки между тях са по-ефективни. Децата с дислексия или със симптоматика на дислексия лесно се изморяват и имат по-бавен темп на работа, необходимо е да полагат повече усилия от останалите деца, за да се справят. За тях е много стимулиращо да бъдат поощрявани за изпълнението на задачите. Учене чрез визуална опора. Хората с дислексия учат по-добре при използването на визуални стимули. Учещите визуално, използват очите си за възприемане и разбиране и предпочитат визуалната информация
(карти, диаграми, схеми ). Добре е да се използват и мисловни карти. Мултимедийните дейности с голямо визуално съдържание са много добро учебно средство. Учене чрез слухово възприемане на информацията. Най-добрият материал за тях е предоставеният чрез аудио система – слушане на уроци, лекции, инструкции. Ученето чрез участие в дискусии е също толкова предпочитан и успешен метод за тях.
В помощ на учениците с дислексия е добре учебният материал да бъде
редактиран, структуриран и визуализиран. Използване на подходящ шрифт при напечатан текст (напр. шрифт Arial размер на буквите 12 и Adys – български шрифт създаден за хора с дислексия), кратки редове, четливи букви, използване на илюстрации за изясняване на значението и др.
Търпение, любов и упоритост са трите ключови думи в подкрепата на дете с дислексия. Нужно е търпение и много любов от страна на родителите и учителите. Важен е екипният подход и правилно взаимодействие между ученик, учител, логопед , специален педагог и родители.
До момента са създадени много теории и методи за корекция на дислексия. Някои са официално признати и сертифицирани, други не. Добрият логопед създава най-подходящата корекционна стратегия и програма за ученика , следва я и оценява постигнатите резултати, при нужда я допълва и променя. Корекцията при дислексия е комплексна и строго индивидуална, съобразена с особеностите, затрудненията и качествата на всяко дете. Целта е както постигане на резултати, така и изграждане на увереност и подкрепа за изява на силните му страни. Много известни личности през последните години обявяват публично, че имат дислексия. В историята и в съвременността можем да споменем имената на много талантливи творци и учени.
За статията са използвани материали и учебна литература по Логопедия, методически
ръководства, материали и интервюта , достъпни в интернет и лични такива.

Автор: Гергина Манчева, логопед