Терапията на деца с дефицити и увреждания е дълъг, сложен и изискващ постоянство и търпение процес. При някои деца – с леки дефицити – обикновено резултатите се постигат бързо, като дори е възможно изоставането в развитието да бъде сведено до минимум или да бъде напълно преодоляно. При други ,обаче, терапията продължава цял живот, постигат се минимални резултати , бавно и с цената на много усилия. При най-тежките увреждания пък не се говори за постигане на резултати, а за поддържане на състоянието и забавяне или предотвратяване на усложненията.
Предвид разнообразието от дефицити, състояния, диагнози, придружаващи заболявания и
различните комбинации от тях, терапията за всяко дете е строго индивидуална и с различна цел. Участниците в нея също могат да бъдат различни – рехабилитатор, кинезитерапевт,
ерготерапевт, логопед, психолог, специален педагог, сензорен терапевт, трудотерапевт и т.н. При избора на терапевти, родителите винаги се стремят да намерят най-добрия , най-доказалия се, постигащ най-големи резултати. Истината е, че има нещо много по-важно от намирането на най-добрия, на когото да поверите детето си – Вашето участие в терапията на детето, защото без него, никой специалист няма да постигне това, което може да бъде постигнато съвместно с близките на детето. Участието на родителя като ко-терапевт е ключово в терапията на децата.
Как родителите да бъдат адекватни и ползотворни ко-терапевти на децата си?
Първо – очакванията от детето трябва да бъдат реалистични, съобразени с неговото състояние, като се съобразят подходящите средства за постигане на максимум възможностите на детето. Родителите са тези, които поемат тежката отговорност да разгърнат възможностите на своя малък герой. И още по-тежката – да приемат, че не могат да надвишат тези възможности. Отговорният и адекватен родител ще вложи средства, време и усилия, за да съдейства максимално за преодоляне на дефицитите, но ще вложи и разум, трезва мисъл – ще знае къде и кога да спре да поставя нови цели пред детето си, непостижими за него и неговото състояние.
Второ – родителите трябва да осмислят и осъзнаят своята роля в терапията, независимо от вида ѝ. Дори и ежедневното посещение в кабинети на специалисти, не иззема и не замества ролята на родителя като ко-терапевт, защото работата с детето трябва да е целодневна, начин на живот, за да бъдат максимално добри резултатите. Важно е да има успешна комуникация между родителите и терапевтите, да се задават въпроси, да се обсъждат идеи, да се дават насоки. В случаите, в които терапевтът прецени, че родителите могат да присъстват по време на заниманията с детето, ще получат и нагледно информация относно спецификата на терапията, очакванията и целите пред своя специален наследник. Друг важен аспект на комуникацията родител-терапевт е родителят да бъде обучен не само как да работи с детето си,по какъв начин да го стимулира, но и как да не възпрепятства неговото развитие.
Много от родителите са креативни и изобретателни и въз основа на видяното, сами измислят интересни терапевтични занимания за децата си и ги прилагат по всяко време и на какви ли не места. Отделените време и труд от родителя винаги дават резултати – от децата с незначителни дефицити, до децата с тежки увреждания. При деца с леки затруднения родителската ангажираност и заниманията вкъщи ускоряват процеса за преодоляването им. При по-тежки случаи активното участие на родителя допринася за забавянето или предотвратяването на усложненията. При деца с недобра прогноза, но при редовни процедури и с активна работа вкъщи, се постигат по-отчетливи резултати, отколкото при леки случаи, рядко посещаващи процедури и лишени от целенасочени занимания вкъщи (лични наблюдения).
Трето – подредба на приоритетите на семейството. При повечето семейства майката е тази, която поема по- голямата част от грижите за детето. Нейна отговорност са битовите ангажименти, физическата грижа за детето и за другите членове на семейството, воденето на детето на детска градина, училище, прегледи, терапии, осигуряването на социални контакти и забавления, спазването на часове за прием на медикаменти и т.н. И сред всички тези отговорности се появява и отговорността да работи с детето си вкъщи, като често това се очаква от майката от няколко терапевти с различна насоченост. Съвместяването на всички тези отговорности и ангажименти може да стане само като бъдат пренебрегнати някои от тях. Ролята на ко-терапевт е сред най-важните приоритети и следва точно тя да не бъде пренебрегвана. Няма място за чувство за вина, когато физически майката не смогва и се налага да пренебрегва част от вменените ѝ задължения, но нека заниманията на детето бъдат пренебрегвани максимално рядко.
Четвърто – майката не е и не бива да се възприема като субект, който трябва да бъде напълно вглъбен от грижите за проблемното си дете.Скъпи майки, не го забравяйте, когато подреждате приоритетите си и целия си свят около вашето специално дете. Потърсете съдействие от бащата и от останалите членове на семейството, да поемат част от вашите задължения, от грижата и ангажиментите. Само така ще успеете да се справяте с всичко, включително да отделяте време и за себе си.
Автор: Мария Начева, детски рехабилитатор
Редактор: Деница Котларска