Първата година от живота на детето е едновременно вълнуваща и предизвикателна. През кърмаческия период човек придобива голяма част от уменията, които ще са му потребни през целия живот.
Целта на тази статия е да даде информация относно етапите на развитие през първата година от раждането и не замества консултацията със специалист при необходимост от такава.
Бебетата се раждат с физиологично повишен мускулен тонус (мускулният тонус е постоянното леко напрежение в мускулите) на ръцете и краката. Мускулният тонус се понижава постепенно и се нормализира с динамиката и изчезването на някои примитивни рефлекси, когато детето започне да извършва по – осъзнати движения (между 5-6мес.).
При раждането си са с незавършена във функционалното си развитие нервна система. Затова е много важно малкото човече да получава различни стимули (слухови, зрителни, тактилни). Колкото повече стимули получава новороденото, толкова повече укрепва и се развива невронната мрежа – запазването на самите неврони, изграждането на връзките между тях и цялостната интеграция на постъпващата моторна или сензорна информация в точно определени зони в мозъчната кора. Говорене, слушане на музика, пеене, игра и четене са ключовите дейности за развинтието на детския мозък (източници: Understanding Brain Development in Young Children, Sean Brotherson, NDSU Extension Service Neuroscience for Kids, Brain Development )
Новородено – след раждането основните потребности на новороденото са от храна и сън. През този период бебето се събужда предимно за хранене и бодърства средно между 30-60 мин., в които основно суче, бързо се изморява и заспива. През първия месец движенията на детето са хаотични, некоординирани. Освен нервната, с недовършено развитие са и всички други системи – храносмилателна, отделителна, сърдечно-съдова, опорно-двигателен апарат, кожа.
Бебето на 1 месец. През този период се увеличава времето на будуване, детето започва да задържа главата си изправена за кратко, започва да се заглежда в предмети.
Препоръчително е след 4-тата седмица (или при достигане на тегло 4кг.) да се прави масаж и гимнастика на бебето. Масажът се прави преди упражненията, движенията са бавни и плавни, като ставите се избягват. Действието на масажа е много благоприятно за детския организъм – подобрява се кръвообращението, има благоприятно въздействие върху мускулите, има успокояващо действие, подобрява съня, подпомага развитието на дихателната, сърдечносъдовата и отделителната система.
Гимнастиката подобрява подвижността във всички стави и засилва мускулите в тялото. Тя се състои от пасивни упражнения (извършвани от родител, терапевт и т.н.) за горни и долни крайници. Например, кръгчета в глезените и китките, повдигане на ръцете нагоре, сгъване на крачетата в тазобедрена и колянна става , важно упражнение е кръгчета в тазобедрена става – извършват се само в една посока (едноименната на крайника). Това упражнение служи за профилактика на увреждания в тазобедрена става.
Бебето на 2 месеца. Детето задържа главичката все повече време, движенията са по – координирани, наблюдава играчки, развива се слуховия апарат и детето може да разпознае гласа на майка си. На тази възраст е важно децата да прекарват повече време по корем, за да се развият мускулите на шията. На 2 месеца бебета поставени по корем могат да повдигнат раменете и горната част на гърдите си, имат опора на предмишниците.
Бебето на 3 месеца. Може задържа главата си изправена, все повече гука и издава звуци, посяга към играчки, следи предмети с поглед и завърта главата си. Лакътна опора.
Бебето на 4 месеца. Рита, посяга към висящи играчки и ги хваща, смее се с глас. На 4,5 месеца детето може да се завърта от положение по гръб до страничен лег. Масажът и пасивните упражнения е желателно да се правят до този момент, след това не са необходими.
Бебето на 5-6 месеца. Започва да се обръща първо от гръб по корем, след това и обратно. Поставено по корем детето има дланна опора (изпъва лакти), все повече задържа играчка и я разглежда.
Бебето на 6-7 месеца. Детето прави опити да заеме седеж, може да седи седнало, но не самостоятелно (с възглавници около него, в специални столчето за деца и др.) . Не бива обаче да се поставя в пасивен седеж поради риск от деформации на гръбначния стълб. Детето само трябва да добие това умение, когато нервната система и костно-мускулният апарат достигнат нужното развитие.
Започва да произнася срички. По корем започва да повдига дупето и прави опити да лази (избутва се напред с ръцете най – често). През този период е добре да прекарва достатъчно време на пода. . Когато децата са на пода, най-лесно учат и усъвършенстват своите двигателни умения. Това е най – безопасното място за бебето, защото няма как да падне и е достатъчно твърд, за да развива уменията си, без да му „потъват крайниците“.
Бебето на 7 месеца. Заема четириопорен стоеж. Малкото човече вече може да седи самостоятелно седнало, т. е . без опора, изразява все повече емоции (смее се, гука, издава срички). На тази възраст някои бебета започват да пълзят от четириопорен стоеж.
Бебето на 8 -9 месеца. Лази координирано, започва да се изправя по мебелите. На тази възраст детето започва да разбира като го попитаме напр. „къде е книжката/мама?“ и започва да търси предмета / лицето с поглед, дава „боц“ и др.
Бебето на 10-11 месеца. Стои стабилно на краката си, започва да ходи по мебелите (странично ходене), ходи на коленца от коленен стоеж. Знае да „дава пет и браво- пляска“, радва се, когато някой му каже „браво“, изпълнява команда „дай“, произнася все повече срички и едносрични и двусрични думички (напр. ало, мама, баба, тата и др.).
Бебето на 11-12 месеца. Голяма част от децата прохождат самостоятелно през този период, но това не е задължително. Някои деца прохождат след 12- тия месец и в това няма нищо притеснително, ако не се касае за деца от рискови групи, с определени заболявания и др.. Ако детето не е проходило до 18-тия месец, е добре да се потърси специалист.
Растежът и развитието на кърмачето са много важни за останалата част от живота му. Децата не се раждат еднакви и съответно се развиват по различен начин. Насилването на детето и принуждаването му да извършва дейности, за които не е готово може само да навреди на неговото развитие.
Следователно целта на двигателните занимания през първите 12 месеца от живота на бебето е да се подпомогне естественото му развитие.
Автор: Мариета Рашкова, кинезитерапевт